Откъде се е появила екипировката за бокс?

Откъде са се появили боксовите ръкавици?

Когато боксът се появява за първи път на Олимпиадата през 688 г. пр. Хр., Гръцките бойци обвиват ръцете си с намазани с олио парчета кожи, наречени химантес.  Малко по-късно тези парчета кожи стават на „цестах“ ръкавици. Това са ивици кожа, които са увити около ръката и на места имат шипове. Повече приличали на оръжия, отколкото на спортна екипировка. Въпреки непрестанното развиване на формата и модела на боксовите ръкавици, първите истински такива, подплатени, са представени през 1743 година. Използвали са се само за тренировки. Малко от малко обаче спортистите започват да ги използват по-често и даже и на ринга, защото са по-безопасни. Днес, сегашните боксови ръкавици са много по-усъвършенствани - теглото, дизайнът и видът на подплънките се обмислят внимателно. Съвременните боксови ръкавици са направени, за да защитават и боксьора и противника му.

Първоначално, повечето ръкавици са от кафява, естествена кожа. До ранните 50 години на 19 век, боксовите ръкавици не са били боядисвани. След това обаче, заради функционални съображения, това се налага. Когато боксът навлиза в най-известния си период и започват да излъчват мачовете по телевизията, ръкавиците трябва да бъдат пребоядисани в червено, за да не си личи, ако има кръв по-тях. По този начин, публиката по телевизията остава с впечатлението, че спортът не е толкова насилствен.

Обувки за бокс

Първоначално бокс обувките са били изработени от естествена кожа и гладки подметки. Остаряла практика е боксьорът да стъпи в колофон, за да направи подметките си по-малко хлъзгави. Модерните обувки за бокс вече са изградени от най-различни найлонови и дишащи мрежести материи. Някои дори са срязани по-високо за повече опора и разполагат с текстурирани подметки, които осигуряват повече сцепление на ринга.

Протектори за слабини

През 20-те години първият протектор за слабини е официално представен с името „Тейлър“, кръстен на единствения производител на обувки в Бруклин - Джеймс П. Тейлър. Почти никой обаче не му обръща внимание до битката Макс Шмелинг срещу Джак Шарки през юни 1930 г., която завършва с дисквалификация. Шарки губи заради удар в слабините, който дава победата на Шмелинг и на Германия, в тежката категория. След този двубой се въвежда използването на протектора, като правило.

Днешните протектори за слабините осигуряват пълна защита с усъвършенстван пълнеж от пяна и пълнеж. Днешният дизайн обхваща и повече пространство - не само слабините, ами и част от бедрата и горната част на корема.

Протектор за уста

Може да сте виждали някои боксьори да използват елементарна защита за уста от памук, ленти, гъба или парченце дърво, което стискат между зъби. Първият истински протектор за уста обаче е направен за Люис. Негов приятел, който работи в дентална лаборатория, прави гумен протектор, който да го предпазва от честите наранявания на зъбите и венците. Люис използва първия гумен протектор в двубоя си за шампион през 1921 г. срещу Джак Бритън. След това  предпазителите за уста се превръщат в стандарт за много спортове, но боксът е бил първият.

Каски и протектори за глава

Джак Демпси предизвиква местният производител на спортни стоки Джейкъб Голомб да създаде защитна шапка, която да издържа на повече от петнадесет кръга интензивни тренировки по бокс. Въпреки че дотогава компанията е изработвала само бански костюми, те са успели да конструират трайни и дълготрайни шапки за Демпси и впоследствие за всички останали боксьори. Протекторите за глава са извървели много път от това време, сега са многослойни, подплатени със системи, които издържат на удари. Имат обхватен дизайн и осигуряват висока степен на защита за брадичката, носа и бузите.

Откъде са се появили боксовите круши?

Първият документиран случай на съвременен боксьор, използващ някакъв вид екипировка за удари е шампионът в средна категория Майк Донован. В края на 70-те е видян да удря топка за ръгби, окачена на тавана. Идеята допада на супер много боксьори и за 10 години, боксовите круши се използват навсякъде и се изработват в най-различни форми. Най-познатата им форма е тази с два закачени края, която става известна през 50-те години на миналия век. Захар Рей Робинсън тренира на такава и показва завидна бързина и лекота на ударите. Единствената разлика между оригиналното творение на Донован и по-модерната боксова круша е че днешната е прикрепена към пода с гумен шнур, ограничаващ обхвата и движението ѝ.

Разновидност на боксовите круши са бързите круши. Същата е като функциониране, осигурява същия тип прицел, отскача назад, но включва въртяща се платформа. Тази иновация изисква по-бързо време за реакция и е насочена повече към подобряване на рефлексите. Някъде към 1900 година, Джак Джонсън е използвал такава.

Лапите и падовете

Те най-вероятно са взаимствани от Муай Тай и източните бойни изкуства. При всяко положение си пробиват път към САЩ още през 1700 г. Концепцията е започнала с използването на джапанки или чехли вместо падовете. Естествено, те не са можели да ограничат удара добре. Най-ранните данни за тази екипировка е при Джо Луи. Днес вече са доста разпространени, след като през 60-те години Брус Лий е видян да ги използва. До края на 70-те и началото на 80-те, станаха почти незаменима част от рутината на боксьорите.

Боксовите чували

Традиционните боксови чували стават популярни през 20-те години. първоначално са били изработени от стари торбички за дрехи или платнени  чували. Били са пълни с конска коса (като ранните боксови ръкавици), пясък или зърна. Днес вече са напреднали значително, изработват се с естествена кожа и синтетични материали, които издържат много по-дълго. Те са специално направени да издържат кръг от действия и силово пробиване.

Въже за скачане

Още от египтяните са останали доказателства, че са прескачали бамбук за забавление. Обаче холандските заселници получават заслугите за донасянето на въжето за скачане в САЩ през 1600 г. Дейността процъфтява в началото на 40-те и 50-те години, предимно с деца от по-бедните квартали, защото е евтина форма на забавление, която може да се вземе навсякъде. В началото на 20 век боксьорите започват да използват въжето за тренировки за подобряване на кондицията, силата и скоростта на краката. Когато шампионът в тежка категория Сони Листън се появява в шоуто на Ед Съливан през 1963 г., прескачайки въжето към песента „Night Train”, въжето за скачане набира популярност и се превръща в основна рутина на всеки боец. Въжетата за скачане са се правили предимно от кожа, но сега се използват различни плътни гумени материали и пластмаса. Много имат дори топки в дръжките, които да улеснят скоростта на въртене и да намалят износването им при въртене.

Медицинската топка

Тя датира от Древна Гърция. Преди време се е правела от животински части и е била пълна с пясък. Джак Джонсън, шампионът в тежка категория е запомнен, като спортист, който е използвал медицинска топка. Оттогава почти всеки разпознаваем боец ​​- от Захар Рей Робинсън до Сони Листън, е хвърлял медицинска топка, скачал е с нея, тичал е с нея, удрял е по нея или по някакъв начин я е включвал в рутина си. Медицинската топка се превръща в синоним на тренировката по бокс. Тя изисква използването на всички мускули заедно, така се генерира максимална сила и е „предписанието“ за по-добро здраве и цялостно физическо състояние.

Бинтовете

Бинтовете за ръце са част от еволюцията на боксовите ръкавици. Колкото по-известен става бокса, толкова повече се е обръщало внимание за защитата и на двамата играчи. Самите марли и ленти започват да се слагат към 20-те години и от тогава са стандартна практика.